П 4 п 3

Краткосрочные финансовые вложения — это финвложения со сроком, не превышающим 12 месяцев. Сопоставление краткосрочных и долгосрочных финансовых вложений позволяет лучше понять их экономический смысл. Этим аспектам посвящена настоящая статья.

Краткосрочные финансовые вложения: определение и строка в балансе

Вложения в финансовые активы со сроком, не достигающим 12 месяцев (приобретенные права на дебиторку, краткосрочные процентные займы, депозиты, ценные бумаги, прочие финансовые вложения) — это краткосрочные финансовые вложения. Они отражаются в стр. 1240 баланса предприятия. Напомним, что 1240-я — одна из строк актива баланса, характеризующая оборотные активы предприятия.

ВАЖНО! П. 20 ПБУ 4/99 «Бухгалтерская отчетность организации» указывает на то, что к числу краткосрочных финансовых вложений необходимо относить и собственные выкупленные акции предприятия. Однако это прямо противоречит абз. 4 п. 3 ПБУ 19/02 «Учет финансовых вложений». Как быть? Существует общий юридический принцип, по которому противоречие между нормативными актами одного уровня (ПБУ 4/99 и ПБУ 19/02 — это нормативные документы одного уровня), разрешается в пользу того, который имеет более поздний срок принятия. В нашем случае следовать надлежит именно нормам ПБУ 19/02, так как оно вступило в силу в 2003 году, а ПБУ 4/99 — в 2000 году. Следовательно, не стоит относить собственные выкупленные акции предприятия к числу финансовых активов.

В стр. 1240 отражается сумма сальдо по Дт 58 (в части краткосрочных финансовых вложений), сальдо по Дт 73 (в части краткосрочных займов персоналу) и сальдо по Дт 55 (в части краткосрочных депозитов). Эта сумма должна быть уменьшена на сальдо по Кт 59 в части формирования резервов под краткосрочные финансовые вложения.

Сложность представляет тот факт, что для сч. 58 современного плана счетов (приказ Минфина РФ от 31.10.2000 № 94н, далее — приказ № 94н) отсутствует деление на долгосрочные и краткосрочные финансовые вложения. При этом предприятие самостоятельно имеет право открывать субсчета первого и второго порядка в соответствии с целями своей учетной политики.

Кроме того, в инструкции по применению плана счетов (приказ № 94н) относительно сч. 58 прямо сказано, что предприятие обязано «обеспечить возможность получения данных о краткосрочных и долгосрочных активах». Такое детальное деление к тому же значительно упростит процесс составления баланса предприятия.

Подробнее о том, как работать с планом счетов, можно узнать из статьи «План счетов для бухгалтерского учета».

Долгосрочные финвложения: на какой выдаются срок, к какому счету относятся, какая строка в балансе?

Долгосрочные финансовые вложения в балансе – это финвложения со сроком, превышающим 12 месяцев. Их аналитический учет ведется также на сч. 58. Сумма долгосрочных финансовых вложений в балансе – это строка 1170. Как и в случае с краткосрочными финвложениями, сумма, отражаемая в балансе, включает не только дебетовое сальдо сч. 58. Сюда же необходимо прибавить дебетовые остатки по сч. 55 и 73 в части активов, относимых к числу долгосрочных финвложений. На указанных счетах к таким активам можно отнести:

  • депозиты со сроком от 12 месяцев (Дт сч. 55.3);
  • займы, предоставленные работникам организации со сроком погашения более 12 месяцев (Дт сч. 73.1).

Сумма остатков по дебету сч. 58 (субсч. «Долгосрочные финвложения»), 55.3, 73.1 перед тем, как она будет отражена в стр. 1170 баланса, должна быть уменьшена на сальдо по кредиту сч. 59 (резервы по долгосрочным вложениям).

Подробнее о бухгалтерском учете данного вида активов можно узнать в материале «Бухгалтерский учет финансовых вложений — ПБУ 19/02».

Таким образом, главное различие в характеристике долгосрочных и краткосрочных вложений — это их срок. Иных различий между краткосрочными и долгосрочными финвложениями нет. Ценные бумаги, приобретаемые предприятием, могут быть долгосрочным источником инвестиций, а могут использоваться в спекулятивных целях и приобретаться на недолговременный период. Депозиты тоже могут быть размещены на разные сроки, с выданными займами — аналогичная ситуация.

Итоги

Долгосрочные и краткосрочные финвложения различаются только сроком, на который они производятся. Вложения, срок которых менее года, относятся к краткосрочным. Бухучет финансовых вложений ведется на сч. 58. Также к финвложениям относят активы, отражаемые по сч. 55.3 и 73.1.

Более полную информацию по теме вы можете найти в КонсультантПлюс.
Полный и бесплатный доступ к системе на 2 дня.

Все по-често ни се обаждат хора с въпроси като «Как да получа Удостоверение А1?», «Какви документи са ми необходими?», «Защо НАП отказва да ми издаде А1?» и др. За съжаление и информацията по тези въпроси в публичното пространство, а и от страна на НАП в много случаи е противоречива.

Съгласно правото на Европейския Съюз (ЕС) гражданите на държава-членка на ЕС имат право на свободно движение и работа на територията на ЕС, без за това да е необходимо разрешително за работа. С цел реализиране на това право, националните социално – осигурителни системи на държавите-членки са координирани по силата на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламента за неговото прилагане, а именно Регламент (ЕИО) № 574/72. От 1 май 2010 г. са в сила нови координационни регламенти в областта на социалната сигурност — Регламент /ЕО/ № 883/2004 и Регламент /ЕО/ № 987/2009, който установява процедурата за прилагането му.

Съгласно принципа за прилагане на законодателството само на една държава, утвърден в новите регламенти, приложимото законодателство е това на държавата-членка, в която лицето осъществява дейсност като заето или самостоятелно лице. Регламент /ЕО/ № 883/2004 определя като приложимо законодателство това на държавата-членка, в която се дължат осигурителните вноски, включително за дейности и доходи, произхождащи от други държави-членки. Специални разпоредби, отнсящи се за заетите и самостоятелно заетите лица, които временно работят в друга държава- членка, са въведени в Дял II от Регламента. Те предвиждат запазване на приложимото законодателство на изпращата държава за такива лица, временно работещи в друга държава-членка. По специално, чл. 12/1 от Регламент № 883/2004 гласи, че лице, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице. Основната цел на правилата, въведени с тези разпоредби, е да се улесни свободното движение на работещите лица и свободното предоставяне на услуги в рамките на ЕС чрез избягване на административни затруднения, които биха възникнали за осигуреното лице, работодателя и институциите, ако за периода на временна заетост се приложи законодателството на държавата, в която е изпратено заетото лице.

Разяснение № 20-15-103 от 11.03.2011 г. относно издаване на удостоверение А1 при командироване на работници в Германия на НАП, разяснява условията за запазване на приложимо законодателство на изпращащата държава-членка спрямо заетите лица, временно извършващи работа в друга държава-членка. Разяснението изброява следните задължителни условия:

  1. командированото лице трябва да е подчинено на законодателството на изпращащата държава поради това, че осъществява дейност като заето лице за работодателя, който го командирова;
  2. командироващият работодател трябва обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава;
  3. поддържането на пряка връзка между работодателя и изпратеното лице;
  4. предвиденото времетраене на работата да не превишава 24 месеца;
  5. лицето да не е изпратено да замества друго лице.
  6. да са изминали поне 2 месеца от предходната командировка на лицето в ЕС.

Отностно второто условие, Разяснение № 20-15-103 на НАП уточнява, че за да се установи дали даден работодател обичайно извършва дейността си на територията на дадена държава, се прилагат определени критерии. Част от тези критерии са местоположението на седалището и администрацията на работодателя; броят на наетите работещи в дадената държава лица (с изключение на административния персонал); местоположението на сключване на трудовите договори и приложимото към тях трудово право; местоположение на сключените договори с клиенти и приложимото спрямо тях законодателство; реализираният от дружеството общ оборот за предходните 12 месеца в съотношение с този, реализиран на територията на дадената държава; броят на договорите, изпълнени в изпращащата държава; периодът, през който работодателят е осъществявал дейност в изпращащата държава. Относно споменатия критерий за реализиран оборот на територията на държавата- членка на изпращащия работодател, липса на такъв изключва обичайно извършване на дейност на територията на изпращащата държава.

От друга страна, Разяснението на НАП допълва, че такъв реализиран оборот в изпращащата държава-членка в размер на 25% от общия реализиран оборот за предходните 12 месеца е достатъчен индикатор за обичайно извършване на дейност на територията на изпращащата държава. Съгласно чл.14 (10) от Регламент № 987/2009, предполагаемото бъдещо положение през следващите 12 календарни месеца също се взима предвид. За прилагането на законодателството на изпращащата държава-членка в случаите по чл.12 (1) от Регламент /ЕО/ № 883/2004, необходимо е издаване на удостоверение А1 за приложимо законодателство на основание чл. 88–90 от Данъчно–Осигурителния Процесуален Кодекс (ДОПК). Съгласно чл. 89 от ДОПК документът се издава по искане на заинтересованото лице, отправено към компетентната дирекция по електронен път или чрез лицензиран или регистриран пощенски оператор. Искането се подава по утвърден образец /ОКд-236/. Необходимо е към искането да се приложат необходимите за издаването на документа доказателства:

  1. Копие от личната карта на командированото лице.
  2. Копие от допълнителното споразумение – Според на новата Наредба за условията и реда за командироване на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (Обн. ДВ. бр.2 от 6 Януари 2017г), командироването става с допълнително писмено споразумение за изменяне на трудовото правоотношение за срока на командироването.
  3. Копие от трудовия договор с работника/служителя, както и всички допълнителни споразумения към него.
  4. Копие от договора с чуждестранната фирма, по силата на който служителят се командирова, както и легализиран превод на този договор.
  5. Справка за реализирания оборот за последните 12 месеца.
  6. Могат да бъдат поискани и данни за дейността на фирмата, както и оборотна ведомост.

Резултатите от процедурата могат да бъдат два: издадено удостоверение А1 за приложимо законодателство или издадено мотивирано решение за отказ.При условие, че процедурата при подаването на искането за издаване на удостоверението е спазена, чл. 90(2) от ДОПК предвижда издаването на документа в 30-дневен срок от постъпването на искането, ако не е предвиден по-кратък срок или ако искането не е подадено чрез друга териториална агенция, в който случай срокът за издаването на удостоверението е 45-дневен, считано от подаването на искането.

Ако след проверка за наличие на основание за издаване на удостоверение А1 се установи, че задължителните условия не са налице, органът по приходите може да се произнесе с решение за мотивиран отказ. Съгласно чл. 91 от ДОПК отказът за издаване на поискания документ се съобщава в 7- дневен срок от издаването му, като непроизнасянето в срок по искането се смята за мълчалив отказ.

Според чл. 92 — 97 от ДОПК, възможно е обжалване по административен и съдебен ред, като решение на административния съд е окончателно.

Удостоверението се получава в териториалната агенция, където е подадено искането или на точен адрес, ако такъв е посочен от заинтересованото лице. То се връчва задължително на латиница, като е възможно да се получи и екземпляр на български език. Издаденият документ удостоверява, че за период до 24 месеца, посочен в него, лицето, командировано в друга държава- членка на ЕС остава подчинено на българското законодателство.

Както Разяснение № 20-15-103 на НАП уточнява, удостоверение А1 не представлява разрешително за работа в ЕС и отказът за издаването му не означава, че работодателят не може да изпрати съответното наето лице да извършва работа за него на територията на друга държава-членка, а само, че същото не може да остане подчинено на българското законодателство. В резултат на това, основното правило на чл. 11 (3) (а) от Регламент /ЕО/ № 883/2004 става приложимо. На практика това означава, че спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава-членка и нейният социално-осигурителен ред. В такъв случай възникват последствия за работодателите. Съгласно разпоредбата на чл. 21 от Регламент /ЕО/ № 987/2009 работодател, чието седалище или място на стопанска дейност се намира извън компетентната държава-членка, изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за това заето лице, по-специално задължението за плащане на социално-осигурителните вноски, предвидени в това законодателство, така както ако седалището или място му на дейност се намираха в компетентната държава-членка. Разпоредбата предвижда опция за договаряне между работодателя и заетото лице, според която посленото да изпълнява задълженията на работодателя по плащанията на вноски от свое име. В случай на такова договаряне, работодателят се задължава да изпрати известие за тази договореност на компетентната институция на тази държава- членка.

Във връзка с тази статия искаме да Ви обърнем внимание на следното:

  1. Ние като адвокатско-счетоводна кантора не издаваме Удостоверение А1. Това е единствено в сферата на компетентност на Националната Агенция по Приходите.
  2. Ние не консултираме по въпроси за условия, начини и необходими документи на издаване на Удостоверение А1. Умоляваме Ви по този въпрос да се обръщате директно към Националната Агенция по Приходите.
  3. Ние не представляваме клиенти пред НАП в рамките на процедура за издаване на Удостоверение А1. Всяко заинтересовано лице може само да подаде заявление за издаване на Удостоверение А1 и да го получи, ако отговаря на условията.

4. 3. АНАЛИЗ ФОРМЫ №1 «БУХГАЛТЕРСКИЙ БАЛАНС» 4.1. 3.1. Общая оценка структуры имущества организации и его источников по данным баланса

Из всех форм бухгалтерской отчетности важнейшей является баланс. Бухгалтерский баланс характеризует в денежной оценке финансовое положение организации по состоянию на отчетную дату. По балансу характеризуется состояние материальных запасов, расчетов, наличие денежных средств, инвестиций.

Данные баланса необходимы собственникам для контроля над вложенным капиталом, руководству организации при анализе и планировании, банкам и другим кредиторам — для оценки финансовой устойчивости.

Бухгалтерский баланс состоит из двух равновеликих частей — актива и пассива. В западной практике пассив представлен в виде собственного капитала и обязательств, т.е.

Актив = Обязательства + Собственный капитал

В Концепции бухгалтерского учета в рыночной экономике России даны определения активов, обязательств и капитала.

Активами считаются хозяйственные средства, контроль над которыми организация получила в результате свершившихся фактов ее хозяйственной деятельности и которые должны принести ей экономические выгоды в будущем.

Обязательством считается существующая на отчетную дату задолженность организации, которая является следствием свершившихся проектов ее хозяйственной деятельности и расчеты по которой должны привести к оттоку активов.

Капитал представляет собой вложения собственников и прибыль, накопленную за все время деятельности организации.

В бухгалтерском балансе активы и обязательства должны быть представлены с подразделением в зависимости от срока обращения (погашения) как краткосрочные (запасы, дебиторская задолженность, денежные средства, кредиторская задолженность) и долгосрочные (основные средства, нематериальные активы, долгосрочные займы). Активы и обязательства представляются как краткосрочные, если срок обращения (погашения) по ним не более 12 месяцев после отчетной даты или продолжительности операционного цикла, превышающей 12 месяцев. Все остальные активы и обязательства представляются как долгосрочные.

В соответствии с ПБУ 4/99 бухгалтерский баланс должен объединять средства в активе по разделам:

«Внеоборотные активы»,

«Оборотные активы»,

а источники образования этих средств по разделам:

«Капитал и резервы»

«Долгосрочные обязательства»

«Краткосрочные обязательства».

Каждый раздел баланса объединяет группу статей.

Согласно действующим нормативным документам баланс в настоящее время составляется в оценке нетто. Итог баланса дает ориентировочную оценку суммы средств, находящихся в распоряжении предприятия. Эта оценка является учетной (балансовой) и не отражает реальной суммы денежных средств, которую можно выручить за имущество, например, в случае ликвидации предприятия. Текущая «цена» активов определяется рыночной конъюнктурой и может отклоняться в любую сторону от учетной, особенно в период инфляции.

Анализ активов, обязательств и капитала организации проводится по балансу (ф. № 1) с помощью одного из следующих способов:

  • анализа непосредственно по балансу без предварительного изменения состава балансовых статей;
  • формирования уплотненного сравнительного аналитического баланса путем агрегирования некоторых однородных по со ставу элементов балансовых статей;
  • дополнительной корректировки баланса на индекс инфляции с последующим агрегированием статей в необходимых аналитических разрезах.

Анализ непосредственно по балансу — дело довольно трудоемкое и неэффективное, так как слишком большое количество расчетных показателей не позволяет выделить главные тенденции в финансовом состоянии организации.

Один из создателей балансоведения Н.А. Блатов рекомендовал исследовать структуру и динамику финансового состояния предприятия при помощи сравнительного аналитического баланса. Сравнительный аналитический баланс можно получить из исходного баланса путем уплотнения отдельных статей и дополнения его показателями структуры, а также расчетами динамики.

Аналитический баланс, на наш взгляд, полезен тем, что сводит воедино и систематизирует те расчеты, которые обычно осуществляет аналитик при ознакомлении с балансом. Схемой аналитического баланса (табл. 3.1) охвачено много важных показателей, характеризующих статику и динамику финансового состояния организации. Этот баланс фактически включает показатели как горизонтального, так и вертикального анализа.

Наименование статей

Таблица 3.1

Схема построения аналитического баланса

Наименование статей Абсолютные величины Относительные величины Изменения
на начало года на конец года на начало года на конец года в абсолютных величинах в структуре в % к величине на начало года в % к изменению итога баланса
1 2 3 4 5 6=3-2 7=5-4 9
АКТИВ
А

А1

Аn
А1 А2
БАЛАНС (Б) Б1 Б2 100 100 0 100
ПАССИВ
П

П1

Пm
П1 П2
БАЛАНС (Б) Б1 Б2 100 100 0 100